ОТМЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; отмета̀ се, -èш се, мин. св. отмèтох се, прич. мин. св. деят. отмèл се, св., непрех. Пренебр. Отивам някъде; запилявам се, замитам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
